Аз съм ту хладна и ледена същност
с розови бузи,с развяти коси,
гола облечена в мисли шептящи
с дъх на замръзнали горски треви.
Или съм топла и огнена рана,
ярко съзвездие в тъмен сумрак,
устни пламтящи,върховна наслада
дишаща,плачеща,искаща пак...
Гледам ръцете си - бели надежди
галят златистия син водопад,
мокрят лицето замислено,нежно
и се протягат към златния град.
Аз се превръщам във късче платина,
бяла съм с устни от ярък брокат.
Гладка съм като хладна коприна -
преобразена понасям се в бяг...
За да достигна това съвършенство
в шепи ще стискам мечтите си искренни
и ще раздавам онази надежда
която с дъха си събужда ме сутрин.
*********
Илюзия
Мистичен шепот трепти
и се носи във времето.
Орхидея загадъчно спи
във косите ми сплетени.
Стъпвам бавно и нежно
върху хладния пясък
със премяна небрежна
и със поглед без блясък.
Чувам бурята в здрача
като крясък на чайка
и не трябва да плача
изтерзана и жалка.
Всъщност аз съм в полето
там, до синия Дунав…
И далеч е морето,
и мечтите ми хубави…
*********
Посрещане
Потъвам,сънувам,със тебе,без тебе…
И все ми е чудно дали ще съм будна
Когато те срещна или те посрещна
Във моята тъжноусмихната къща.
Вратата отворена е към звездите,
Полъхът носи студеният въздух
Дето понякога тайничко скита се
Сред аромата на кухнята……..
Там съм положила в шепа канела
Ябълки сочни за устни пресъхнали.
С малко усмивки и бяла дантела
Нека обвием душите настръхнали.
Със тебе, все с тебе……………….
